Тик-так, времето лети.
Лети или просто си върви?
Върви, не просто си тиктака
като часовника ти на ръката.
Но гледай ти каква греда:
влезеш ли във своята глава,
загубиш ли се в квантовото поле,
там времето ще спре.
Е, да спре е малко прекалено.
Там време няма.
А защо?
Как защо? Ами за кого да съществува там,
като в мислите си просто сам?
Сам в безкрайното поле.
Поле, а пътят накъде?
Пуснат си във пустошта.
И няма карта, GPS или скрита врата.
Може само да се молиш.
Молиш ли! Не – просто да си бродиш.
В мислите си спуснеш ли се сам,
дано с цел да бъдеш там.
Добре е да си с покровител,
може и вътрешен родител,
който може само да ти е спасител.
Затова помни добре:
просто затвори очи
и мисли, мисли, мисли.
И когато си готов с делата,
поразгледай си ръката –
времето наум лети,
а за теб са минали секунда или три.