– Дядо, какво е жената? – попита малкият хлапак.
– Жената, дядовото, е като водата – каза старецът, все едно нещо му падна от гърдите.
– Как така като водата, дядо? – възкликна объркано детето.
Дядото пое дъх и все едно години е чакал някой да му зададе този въпрос, започна да говори:
– Когато ти е трудно или тежко,
кога си бягал из полето или току-що си се събудил в легълцето,
или си весел и засмян и в игрите скачал тук и там,
пиеш ти вода,
пиеш и се радваш,
все едно е злато.
Чашка само, а вече си богат.
Това е жената, чедо.
Може нявга да е вряла,
друг път лека, нежна се явява,
даже и на кристали е красива.
Но помни ми думите, момче,
някой ден ще станеш мъж голям,
от вода ще имаш нужда ти и тя ще се яви.
И независимо от горещината,
независимо от студенината,
вода ако затвориш,
с налягането не можеш се пребориш
и жаден ще останеш.
Жаден, докато слънцето в живота ти се снижи.