– Тревога, тревога, тревога! Имаме тревога! – каза Емоцията, докато Мисълта още пътуваше към Съзнанието.
– Имаме въпрос „Защо?“ – продължи тя.
– Давайте спомените. Нека унищожим нарушителя! – още по-неспокойно каза тя.
В този момент на вратата се почука и влезе Библиотекарят.
– Какво ще желаете от мен? – попита спокойно той.
– Искам всички спомени за обида, усещане за изоставяне и слабост. Имаш 3 удара на сърцето, преди да се включи Разумът и да развали всичко.
– Слушам, ще ги имате до 2 – каза бавно той и излезе.
– Имаш един, не повече! Действай! – заповеднически изръмжа Емоцията.
Междувременно невроните работеха на бързи обороти, като предаваха сигнала от спомени за щастие, през такива за рационализация, та дори и опити за справяне с кризи.
Сърцето вече бе било два пъти и всичко бе на косъм.
Дали Библиотекарят щеше да пристигне при Емоцията преди Съзнанието да затвори вратата на реакцията?
В това време нивата на кислород се покачиха.
Съзнанието беше пуснало специална пътечка за справяне с такива ситуации и дробовете знаеха, че трябва да се изпълнят до краен предел в момент на опасност. Това му даде време да се балансира и да намери правилния начин за справяне с тази тежка ситуация.
В момента, в който Емоцията съзря кислородните нива, разбра, че битката е изгубена.
Съзнанието беше победило отново.