Понеделник
Какво им е на тези понеделници? Нищо им няма!
Много хора живеят за почивните дни и петъчните вечери, но аз съм по-скоро зает с това да намирам следващото нещо, което ме вълнува или поне държи мисълта ми заета. А може би начинът ми на мислене се дължи на факта, че от доста време съм татко на един малък “генератор на въпроси” — поток от теми за размишление и провокации, които се появяват без предупреждение, дори по време на закуска.
Вчера сутринта закусваме палачинки. Медът е вкусен, ръцете омацани, а малката, замислена, ме поглежда и пита:
„Тате, какво са изборите? Защо отиваме да избираме? Какво избираме?“
Знаете как за децата няма делник и празник – винаги трябва да си готов с отговори, особено на въпроси, които за тях звучат като голямата житейска истина. И така, вчера вкъщи трябваше да сме „експерти по демокрация“.
Изборите: обяснени по метода на кухнята
След кратко размишление реших да подходя тактично:
„Представи си, че ти трябва да избереш кой ще готви вкъщи през следващата седмица. Кой би избрала?“ – Съпругата ми ме поглежда с леко недоумение, чудейки се накъде водя този разговор.
Детето се замисля и след кратка пауза обявява: „Мама!“
Това не беше изненадващо, но продължих нататък.
„Добре, майка ти ще готви. А какво ще стане, ако тя реши да готви само грах през цялата седмица?“ – попитах, знаейки, че детето не понася грах.
Физиономията ѝ моментално се променя. „Гадно! Не искам!“
„Значи не си доволна? А това значи ли, че следващия път ще избереш майка си отново?“ – продължавам.
„Не, искам теб! Ти ще готвиш!“ – отвръща тя с ентусиазъм.
„Е, обаче ако аз съм този, който ще готви, ще има само тиквички с ориз.“ – умишлено натъртвам, за да нагнетя ситуацията.
„Амии… и теб не искам,“ заявява решително.
„Добре, и какво ще направиш тогава, ако и двамата сме ‘гадни’ готвачи?“
„Ще избягам от вкъщи!“ – казва тя без капка колебание.
Тук вече не се сдържам и решавам да ѝ дам малък урок за отговорност:
„Ето, много хора правят така, хлапенце. Когато не са доволни от това, което получават, избират да не заявят какво не искат. Аз като те попитах кой избираш за готвач, сети ли се да кажеш какво не искаш да ти се готви?“ – питам я.
„Не, но сега ще кажа! НЕ искам грах и тиквички!“ – категорично заявява тя, вече с ясна представа какво да изисква.
В крайна сметка, след още малко обяснения, детето разбира, че ние, „големите“, имаме право да избираме кой ще ни готви, кой ще взима решения за нас, а ако не сме доволни – можем да променим избора си след време. Но най-важното е, че всеки от нас има глас и трябва да се използва, за да заявим какво наистина искаме и какво не сме готови да приемем.
И така, след импровизирания „урок по демокрация“, вчерашният ден продължи както обикновено. Но може би вече не е чак толкова обикновен – поне за нея.