Медузката и рибето

Медузка плувала си леко,

носи я навсякъде морето,

минавала през океани,

спускала се по подводни ливади,

с изящни дълги пипала

тя си хващала храна.

Ала чудно как веднъж,

в този пипалоподобен дъжд

хванала се рибка малка,

рибка малка с тайна важна.

Пипалата не я стресирали,

камо ли пък депресирали,

тя минавала край тях,

играела си, даже искала и пак.

На медузката ѝ станало ясно,

че това рибе не мож’ да изяде,

и решила – ще си другаруват,

с рибето леко, плавно ще си плуват.

Но дали на туй рибе му пречили телата на неговите братя,

които не били надарени с неговата сила, която за него е закрила.

И дали си мисли то за свободата далече от пипалата,

или е благодарно то, че има защита и някой му мисли добро?