Медузка плувала си леко,
носи я навсякъде морето,
минавала през океани,
спускала се по подводни ливади,
с изящни дълги пипала
тя си хващала храна.
Ала чудно как веднъж,
в този пипалоподобен дъжд
хванала се рибка малка,
рибка малка с тайна важна.
Пипалата не я стресирали,
камо ли пък депресирали,
тя минавала край тях,
играела си, даже искала и пак.
На медузката ѝ станало ясно,
че това рибе не мож’ да изяде,
и решила – ще си другаруват,
с рибето леко, плавно ще си плуват.
Но дали на туй рибе му пречили телата на неговите братя,
които не били надарени с неговата сила, която за него е закрила.
И дали си мисли то за свободата далече от пипалата,
или е благодарно то, че има защита и някой му мисли добро?