
– Хей, новият! Кой си ти и защо те тикнаха при нас? – каза Чукът. Той бе най-опитният в тази част на „жилището“.
– Викат ми Фотото – каза новакът. Няма да остана тук задълго. Скоро излизам, знам, че навън имат нужда от мен. Обещаха ми. Да, да, няма да е задълго. Знам си аз! – продължи той.
– Нямало да продължи дълго – каза Клещата присмехулно. – Пила, този явно няма идея как стоят нещата тук, а?
– Остави го бе, Клеща. Нека сам да разбере. Нали се сещаш как повтаряше същото на Компът, а най-накрая като излезе… не сме го виждали след това. Може пък да казва истината момчето.
– Пилата е прав, Клеща – каза спокойно Чукът. – Остави го. Ето, погледни го. Млад и свеж е. Животът не му се е отразил както на нас.
– Благодаря ви, момчета – каза Фотото. – Но мен май малко ме е страх. Вие от колко време сте тук? – продължи след кратка пауза той.
– Ами аз съм тук от седем години. Клещата – от четири, а Пилата – от една – сподели Чукът.
– Седем години! – изненадано каза новият. – А излизал ли си навън през цялото това време? – попита притеснено той.
– Да, даже днес, когато закука кукувичката в часовника 12 пъти, трябва да ме изведат за годишното ми измиване и полиране. Много влага има тук. Аз скоро не съм набивал никого по кратуната, ама някога… Някога как го можех! Моят човек ме вземаше със себе си на работа. Там по цял ден му бях в ръката, а сега съм тук в килера с всички останали.
– Бил си използван и полезен? – каза изненадано Пилата. – Никога не съм знаел за тази история. Защо чак сега я разбирам?
– Пила, как да ти разкажа нещо, което ти няма да разбереш? – каза снизходително Чукът. – Та ти още не си изкаран от кутията си! Касовият ти бон стои до теб и вече избледня. Как да започна да ти разказвам за неща, които няма как да разбереш?
– Разбирам… – каза тъжно Пилата. – Някой ден ще дойде за мен, знам аз. Ще дойде – продължи бавно и почти разплакано той.
– Хей, младеж! – изведнъж каза бодро Пилата. – Няма да се отказваш. Виж се, ти даже си изкаран от кутията. Вярвам в твоето бъдеще!
– Благодаря ти… – несигурно промълви Фотото.
– Тихо! – каза Клещата. – Идват.
Лампата светна. Чу се гласът на дете:
– Тате, тате, хайде, кога ще ме снимаш? Моля теее!
– Добре миличка, само да си взема фотоапарата от килера – каза таткото.
Той светна лампата и погледна претрупания с вещи килер. Имаше отвертки, ключове, разглобени велосипеди, винтове по земята. На втория рафт обаче, най-отпред, стоеше един горд Фотоапарат.
– Ето го, готова ли си да те снимам?
– Чао, Фото! Успех! – казаха всички обитатели на килера в един глас.
Таткото излезе, затвори вратата на килера и изгаси лампата.
– Чук, той няма да се върне, нали? – попита Клещата. Но Чукът не отговори. Той стоеше и чакаше да чуе кукувичката да удари още 4 пъти.