Писането на ръка е магия. Това не е обикновеното натискане на клавиши, а вграждане.
Когато натисна клавишът “А”, изпращам електрически сигнал, който преминава през кабела или по въздуха, превежда се на компютърен език и се появява на екрана.
Когато напиша същата обикновена буква в хартиения си дневник, аз впрягам креативната буря, вземам нишка от нея и я провирам през писеца на химикала.
С всяко движение на ръката, аз вграждам емоции, чувства, преживелици, уроци, минало, мъдрост. Всичко, което съм осъзнал или не. Всичко, което е готово да бъде открито от тази светлинка на “тук и сега” в образа на една обикновена химикалка.
А тази химикалка се явява като един мъничък фенер, който осветява най-тъмните и понякога най-неразтребваните кътчета на моето съзнание.
След всяка “сесия” се чувствам по-лек, по-жизнен, по-заземен, по АЗ.