
Едно от най-тежките неща в този живот е да живееш в клетка. Един ден се събудих и се почувствах заключен, застрашен, гледан, наблюдаван, оценяван.
И тогава осъзнах, че съм свободен.
Гледах как всички са в своите ограждения, а аз съм отвън и се чудя дали не съм попаднал в нов капан, след като избягах от удобството на моите ограниченията.
Дали моето желание за емоционална свобода си струваше сега, когато вече беше истина?
Дали сега е по-зле, когато знам повече, отколкото искам?
Дали сега е по-трудно, когато познавам повече себе си и виждам колко много хора дори не знаят кои са?
Трудно е, но това е цената на свободата. Не само да помниш формули и задачи, а да можеш да извеждаш формули от незнайни такива.
Да можеш да виждаш модели на поведение и управление, които са като една прекрасна партия шах, докато ти си пешка в тях.
Да чувстваш това, което не си смятал, че можеш.
Този въздух, който вече е толкова смесен с емоции, тревога и свобода, че някак си искаш да влезеш отново там, в клетката при другите. Там, при твоите приятели, които стоят и зяпат каквото им се покаже, говорят каквото им се шепне и излизат навън, когато са полезни.
Да си там и да си пешка.
Да си там и да не можеш да се откажеш.
Но да не си сам.
А аз се отказах и сега съм свободен,
сега съм суверенен, сега съм по-уверен
и отново в клетка…
Но с ключ подобно на игра ще отида и ще разбия и следващата врата!