Промяната

Промяната е сигурна. Започнеш ли, няма връщане.

Но какво е промяната, след като е най-сигурното нещо на света?

За теб едно, за мен друго, за трети трето.

А смъртта какво е?

Ето това е липса на промяна, поне в телесен смисъл.

Спираш наистина…

Тогава каква е движещата сила на промяната?

Дали са стрелките на часовника?

Дали са думите, които изричаме?

Дали са парите, за които работим?

Дали са дрехите, които носим?

Или пък телефонът, за който мечтаем?

А дали не са страховете от изоставяне?

Или от замълчаване?

Или от бедност?

Или разобличаване на нашата гола същност?

Какво е тя?

Яде ли се?

Пие ли се?

Мечтае ли се?

Бяга ли се към нея или от нея?

Една мечта или един страх?

Въпроси, въпроси и пак въпроси…

Но за кого са?

Дали са за тези, които искат да знаят или за тези, които искат да бягат?

Едно е сигурно. Светът няма да спре. Светът няма да ни изчака да се натуткаме и да ни е спокойно.

Е, как да ни е спокойно? Та ние се намираме върху

топка камък, която лети във вакуума на космоса със скорост, с която, ако се ударим някъде, няма и да разберем какво е станало.

Или пък, имайки предвид факта, че обикаляме действащ реактор на около 150 милиона километра.

Или пък това, че е по-добре да се снимаме усмихнати, а тайно се борим с депресия.

Или пък за това, че сме пионки в игра на шах.

Ами как да ни е спокойно?!?

Така!

Лесно!

Като знаем,

като мислим,

като чувстваме,

като си споделяме,

като учим.

Нали затова сме еволюирали по този специфичен начин?

Да имаме вътрешния стимул да си говорим, да споделяме, да се чуваме, да се разбираме.

Спокойствието идва от това, че промяна има.

А промяната е символ на спокойствието, защото докато има промяна, сме все още живи!