Тате, какво е зависимост?

Няма нищо по-хубаво от сутрешното кафе.

Да станеш рано, да чуеш как машината се включва и започва да работи…

„Тате, какво е зависимост?“ – тъкмо беше станала и ме гледаше сънено нашата ученичка.

„Добро утро и на теб, предполагам?“ – казах, малко изненадан.

„Ами говорихме вчера с децата в училище, че големите пият много бира и пушат много цигари. Споменаха думата зависимост.“ – още търкаше очите си.

„А ти какво мислиш? Какво означава тази дума? Чувала си я много пъти, но сякаш не си спомняш.“ – реших да я предизвикам.

„Не знам. Не се сещам. Обясни ми.“ – вдигна рамене, докато отпиваше от първата си чаша вода за деня.

Стоях и я гледах. Чудех се… Мога да разкажа много, но трябва да го направя така, че да е подходящо за възрастта ѝ.

А и едва 7:10 сутринта е…

„В главата си имаш едно малко ‘бутонче’. То се натиска всеки път, когато ядеш нещо вкусно. Да речем… палачинки с мед.“ – започнах обяснението, докато приготвях смес за палачинки.

„Това пак ли е от онези разговори, в които трябва да си представям разни неща?“ – повдигна вежди и ме погледна малко скептично.

„Да, но наистина има едно място в мозъка, което можем да си представим като копче.“ – уверих я.

„Добре, продължавай.“ – усмихна се и направи знак с ръка да говоря още.

В този момент съпругата ми влезе в кухнята и разбра, че пак съм на „урок“, както обича да се шегува.

„Ако не ядеш палачинки няколко дни, ще страдаш ли?“ – продължих уверено.

„Не, има и други неща за ядене. Може и гофрети.“ – небрежно отвърна тя.

„А помниш ли онези кексчета, които са по три в опаковка, и като започнеш едното, не можеш да спреш?“ – започнах театрално да дъвча тигана, преди да го сложа на котлона.

„Да! Ти ми беше казал, че това е маркетинг, нали? Ох, че ми се напълни устата със слюнка.“ – каза тя, леко раздразнена.

„Маркетингът е онова, което кара децата да искат кексчетата. Добре се ориентираш.“ – похвалих я. „Тези кексчета имат съставки, които натискат това бутонче на щастието толкова силно, че и деца, и възрастни не могат да спрат.“ – продължих с обяснението.

„Ахааа! И така хората стават дебели?“ – попита тя с любопитство.

„Не, не, това е друга тема. Прекалено рано е за нея!“ – засмях се.

„А сега си представи, че както на теб ти се напълни устата със слюнка, когато чу думата кексчета, така има хора, които толкова често натискат това бутонче, че накрая не могат да живеят нормално и спокойно без да го натискат постоянно. Това е зависимостта.“ – погледнах я, очаквайки да приключим разговора и да чуя дали ѝ е станало ясно.

„Аз зависима ли съм, тате?“ – замисли се на глас.

Смях се чу от коридора.

„Хайде, майсторе, ти си!“ – провикна се съпругата ми.

„Можеш ли да не ядеш палачинки две седмици?“ – запитах сериозно.

„Мога!“ – отвърна малко засегнато.

„Е, значи нищо ти няма. Само си рошава.“ – завърших, докато тя се засмя.