– Какво правим тук, защо ни изми и поради каква причина ни остави да ни пече слънцето? – раздразнено мрънкаха ябълките.
– Тук сте, за да му напомняте да яде плодове, докато работи – обади се Каната за вода. – И аз съм тук като вас поради тази причина: изобщо не пие вода – продължи тя.
– Добре, но ти нямаш срок на годност, след като те нарежат. Гледай моята другарка, обелена, нарязана, изчистена… окислява се с всяка изминала минута. – ядосано и тъжно викаше Ябълката.
– Вярно е, но вие му помагате да се сеща, че сте там – каза успокоително Каната. – Чел е някаква книга, която го е научила, че ако ви позиционира до себе си, нямало да яде толкова много бисквити – леко подигравателно продължи тя.
– Да, виждам как работи, чувам пакета как се отваря и как скърца шкафа за захарни отрови – загрижено продължи Ябълката
– Ето го, идва! Моля те, мълчи, надяваме се, че сега ще грабне нарязаната ябълка – прошепна Каната.
В следващия момент той влезе в стаята с купичка, в която няколко горди вафли се бяха излегнали и си почиваха спокойно.
– Ей, захарче, как е? – подигравателно подметна Ябълката.
– На кой ще викаш захарче бе, безвкусник! – отговори вафлата, обърната с гръб към тях. Дори не си направи труда да уважи противника в тази схватка с поглед. – Ние сме безглутенови вафли с фурми. Не ни обиждай на захар! Пфу! Омръзна ни постоянно да ни сравняват с онази лепкава гняс – кисело продължи тя.
– Добре де, извинявай, ама в тези времена нищо вече не е такова, каквото изглежда – опита се да се оправдае плодът.
– Няма проблеми, за една кауза сме: ей тоя да не буха сладко, че после се жалва на жена си като стане дебел.
Та жена му му каза в магазина да купи нас, че поне да не ѝ надува главата. Това не са нашите думи, а нейните – жестикулирайки продължи тя, вече обърната с лице към Купата и Каната.
Тогава телефонът изведнъж започна да звъни и да крещи: „Време за плод, време за плод!“.
– Хайде, дойде и твоят ред, другарю – сподели вафлата – дай му най-доброто от себе си!
– Сбогом, приятели – влизам…
Тогава младежът завъртя пясъчния часовник и каза:
– След 30 минути още една!