Писането на ръка е магия. Това не е обикновеното натискане на клавиши, а вграждане.
Когато натисна клавишът “А”, изпращам електрически сигнал, който преминава през кабела или по въздуха, превежда се на компютърен език и се появява на екрана.
Когато напиша същата обикновена буква в хартиения си дневник, аз впрягам креативната буря, вземам нишка от нея и я провирам през писеца на химикала.
С всяко движение на ръката, аз вграждам емоции, чувства, преживелици, уроци, минало, мъдрост. Всичко, което съм осъзнал или не. Всичко, което е готово да бъде открито от тази светлинка на “тук и сега” в образа на една обикновена химикалка.
А тази химикалка се явява като един мъничък фенер, който осветява най-тъмните и понякога най-неразтребваните кътчета на моето съзнание.
След всяка “сесия” се чувствам по-лек, по-жизнен, по-заземен, по АЗ.
Някъде през март тази година разговарях с близък приятел. Бяхме излезли на кафе и му споделих, че сменям адрес – местим се в нова квартира и искам да го поканя на „официалното откриване.“
– Сменяш квартира? – запита с интерес.
– Да, сменяме квартира – отговорих утвърдително.
– А нещо за апартамент… мислите ли?
„Започна се,“ мислех си аз. „Поредният разговор, в който се чувствам сякаш съм на улицата.“
– Мислим, но свободата ни е по-важна – казах спокойно.
– Е, как свобода? А къде ти е спокойствието? Нали Маслоу казва, че трябва да имаш стабилна база – подхвана той загрижено.
„Така… Маслоу и стабилна база.“
– Знаеш ли какво всъщност е пирамидата, за която говориш? – събудих дебатьора в себе си.
– Ами да! Имаш стабилна работа, после апартамент, семейство, деца и накрая си спокоен и стабилен – обясни ми накратко.
– А осъзнаваш ли, че Маслоу не е просто пирамида, а механизъм? И че той изобщо не е имал предвид 30-годишен кредит, който може да не видиш как изплащаш до края? – добавих с малко повече плам.
– Какъв механизъм, бе, Цецо? Това си е пирамида… – влезе ми в тона.
– Добре, изслушай ме и ще ти разкажа – поех дъх и започнах спокойно.
Маслоу често е представян като пирамида, но това е само за удобство. Всъщност е нещо много повече.
Физиологични потребности
И аз, и ти изглеждаме чисти и спретнати. Засега покриваме тази основа – храна, вода, сън, комфорт – нуждите, без които не бихме могли да функционираме нормално. Без тях дори не бихме водили този разговор.
Усещане за сигурност
За теб усещането за сигурност може да идва от собствен апартамент, с твое име на вратата, с място, което е твое и в което си спокоен. За мен сигурността идва от свободата – да се преместим, когато и където поискаме, и да не сме обвързани с дългове и тежки задължения. Двата подхода са различни, но за всеки от нас именно това е основата на личната ни стабилност.
Принадлежност
Всеки човек има нужда от принадлежност – да се чувства свързан с хора, които го подкрепят, и които той също цени. Аз принадлежа на себе си, на семейството си и на приятелите си, които ме приемат такъв, какъвто съм. За мен е достатъчно да имам обкръжение, за което ме е грижа и обратното – те също се грижат за мен. Принадлежността не е само дом, а чувство за място в света.
Уважение и самоуважение
Това е може би най-трудната част. Уважението от другите често се печели чрез действия и резултати – чрез това да бъдеш отборен играч, да допринасяш, да си полезен. Но самоуважението… то изисква работа отвътре. То е умението да се цениш заради онова, което си, а не само заради постигнатото. Знаеш, че когато си направил достатъчно за себе си, това се отразява и в погледа на другите.
Самоусъвършенстване
Това е най-високото ниво и изисква всичко предходно – стабилност, свобода, принадлежност, уважение. Само когато тези основи са налице, можем да започнем истински да се самоусъвършенстваме. Това означава да развием себе си в посока, която отразява най-дълбоките ни ценности и таланти. И не, не се превръщаме в ангели – това е просто началото.
Погледнах приятеля си, усмихнах се и добавих:
– Хората минават през сезони в живота си, през кризи, преминават към нови фази. Понякога започваме нов цикъл по Маслоу – може да е в работата, в семейството или вътре в нас самите. Механизмът е като един вид вселенски ескалатор. Не е просто „купуваш апартамент и си стабилен“.
Той се замисли. Чашите кафе бяха празни, разговорът – неочаквано дълбок. Разбрах, че и двамата имаме своите пътища към удовлетворение, но нито един от тях не е единственият правилен.
Скъпи читателю,
Животът е движение, а стабилността – повече от притежания и осигуреност. За всеки един от нас пътят към сигурността, принадлежността и уважението може да изглежда различно. Маслоу не е самоцел или просто пирамида – той е картата на нашето вътрешно пътуване.
Пясъкът за мен е символ на безкрайността и на това как всяка една частичка има своя замисъл. Пясъкът е резултат от раздробяването на микроорганизми, ракообразни и други вкаменелости. Той представлява спомен за едно минало, което се е смесило с други минали събития. Те са вплетени завинаги едно в друго и няма как да бъдат разграничени.
Това, което може да се направи с тези древни останки, е да се намери общ материал, който да им придаде форма и така да заживеят нов живот, докато някой ден не се превърнат отново в прах и пясък.
Цикълът на една шепа пясък е безкраен. Той символизира живота и смъртта. Всяко живо същество е изградено от множество клетки, които живеят и умират. Те се превръщат в прах, а той – отново в материя.
Следващия път, в който хванете шепа пясък, докато сте на плажа, оценете факта, че държите история, която е на милион години.
Подобно на това, когато изпитате архаични чувства на една вече разпрашена ваша версия, усмихнете се и си дайте сметка колко път сте извървели.
