„Поредната фалшива тревога“ – помисли си Стражата, докато сядаше тежко върху каменния стол, захвърляйки лъка и меча си на земята.
„Омръзна ми от всичко това“ – въздъхна той тежко.
„Правя го вече години наред. Не се ли научих?!?“ – жално простена отново той, докато гледаше как портите се затваряха след неочаквания за него гост. Той беше поредният зa този час. Гост на Крепостта. Гост на Господаря.
„Защо му бяха тези стени?“ – мислеше си той.
„Защо премахна всичко красиво? Зеленината, полянките, птичките, катеричките…? Те ми бяха най-любимите… А какво остана? Само сиви стени, целите в бодли, и един пропускателен пункт с мен за пазител. Махна всички други. Всички бяха прибрани вътре зад зида… Само аз останах отвън. Но защо? Защо му трябвам аз, след като моите братя и сестри бяха толкова полезни? Аз бях там само за да му подсказвам, да му посочвам, но не и да изпълнявам най-важната роля тук. А тях не съм ги виждал от години вече. Просто се изгубиха… Потънаха там някъде от другата страна на тази грамада. Понякога ми се иска да последвам гостите му, които влизат в светлата стая. Понякога чувам даже и музика. Песни, веселие… Но не! Аз имам задача! Тук съм, защото той има нужда от мен. Тук съм, защото той така реши. И аз ще му служа вярно, докато му трябвам. Но тайно, много тайно се надявам скоро да няма повече нужда от мен. Нали виждам, виждам как влизат разни гости! Повечето са начетени. Някои остават с него дълго време. А някои си тръгват така, както са дошли… Чисти и неопетнени. Явно не са успели да стигнат до него. Но аз знам, знам, че той ще успее. Знам, че той някой ден ще ми каже най-благите думи, които мога да чуя: „Приятелю Страх, благодаря ти за работата. Благодаря ти за грижите. Благодаря ти, но вече нямам нужда от теб. Почини си! Заслужаваш го!“.
След това той ще разбие стените. Бодлите ще се превърнат в пеперуди. Тухлите ще станат дървета с най-красивите листа, цветове и плодове. А аз, аз ще се върна отново там, където ми е мястото. Ще срещна отново моите братя и сестри, с които така се допълвахме: Радост, Надежда, Вяра, Подкрепа и Тъга. И тогава вече няма да съм това страшилище, което отблъсква всички. Няма да изпълнявам ролята на маска, която той слага и през която вижда света… Ето! Още една идея се блъска пред вратата. Няма как, отивам!“
Стражът пое дълбоко въздух, пресегна се и взе лъка и меча. Стана от студения камък и полека-лека се запъти към портите.
Минута по-късно той се завърна и въздъхна тежко, мислейки си: „Това беше поредната фалшива тревога…“
Седна върху каменния стол, захвърляйки лъка и меча си на земята.
Себепознанието е най-разискваната тема през последните години. Но какво наистина е то и най-вече – как се изчислява? Ето и моя прочит на този важен въпрос.
Себепознанието, или по друг начин казано, разбирането за себе си (Р) е равно на пътя, който сме изминали като личности (П), събран с всички зададени към нас самите въпроси (В), на степен намерените отговори (О):
Р = П + Б ^ O
Точно оттам искам да продължим, защото от нея следва, че за човек А разбирането за себе си може да бъде кратно или по-високо от разбирането на човек Б за себе си. Това твърдение е вярно само ако имаме някаква имагинерна ос. На нея поставяме всеки човек на планетата и започваме да определяме едни като по-успешни от други. Но нещата не стоят така, защото, познайте какво: всичко е относително!
Уау, ето тук ви спечелих, нали?
И все пак, как бихме могли да намерим решение на тази относителност?
Дали можем да изведем някаква формула за нея?
А после как ще я използваме в реалния живот?
Нека разгърнем темата и да я погледнем от две страни:
(a) Как ние калкулираме нашата успешност спрямо собствените ни успехи.
(b) Как ние калкулираме нашата успешност спрямо успехите на другите.
Както виждате, с един грешен ход може тотално да омажем сметките, така че ви предлагам да видим как можем да измерим нашата представа за нашите успехи.
Ух, много нас, нас, нас стана, но е така с имагинерната математика!
Добре, имаме вече тема „Каква е нашата относителна успешност?“, което значи, че това е търсеният резултат.
А сега и вътрешните органи на тази формула. Предлагам на първо място да поставим нашите лични успехи (ЛУ), които да умножим по времето, за което сме ги постигнали (В), и от това нека извадим същото, но в перфектния сценарии (ЛУП) и (ВП).
Дишайте, след малко идват и примерите, с което вярвам, че всичко ще придобие по-голям смисъл. Но преди това, формулата:
Относителната успешност (ОУ) = Личните ни успехи (ЛУ) * Времето за тяхното постигане (В) – Лични успехи според нашите първоначални перфектни планове (ЛУП) * Минималното перфектно време за тяхното постигане (ВП)
Или по друг начин казано:
ОУ = (ЛУ В) – (ЛУП ВП)
Тежка формула! А сега нека ѝ дадем малко контекст.
Какво ще кажете да ви дам един пример със себе си? Аз реших, че искам да стана лекар, но така и не започнах да уча това. Как ли бих приложил формулата в тази ситуация?
ОУ = (0 0) – (Диплома 7 години учене)
Излиза, че съм пълен провал! Нормално, дори не съм започнал.
Но ако разгледаме друг пример:
Реших, че ще бъда финансово независим и че искам да имам спестени 1000 лева като първа крачка в тази посока. Целта беше да постигна това за 6 месеца (дадох си малко повече време, тъй като, както знаем, всичко се случва…). Обаче аз успях да ги събера за 3 месеца, а на шестия месец вече имах 2000 лв. Уау! Успех!
– Хей, новият! Кой си ти и защо те тикнаха при нас? – каза Чукът. Той бе най-опитният в тази част на „жилището“.
– Викат ми Фотото – каза новакът. Няма да остана тук задълго. Скоро излизам, знам, че навън имат нужда от мен. Обещаха ми. Да, да, няма да е задълго. Знам си аз! – продължи той.
– Нямало да продължи дълго – каза Клещата присмехулно. – Пила, този явно няма идея как стоят нещата тук, а?
– Остави го бе, Клеща. Нека сам да разбере. Нали се сещаш как повтаряше същото на Компът, а най-накрая като излезе… не сме го виждали след това. Може пък да казва истината момчето.
– Пилата е прав, Клеща – каза спокойно Чукът. – Остави го. Ето, погледни го. Млад и свеж е. Животът не му се е отразил както на нас.
– Благодаря ви, момчета – каза Фотото. – Но мен май малко ме е страх. Вие от колко време сте тук? – продължи след кратка пауза той.
– Ами аз съм тук от седем години. Клещата – от четири, а Пилата – от една – сподели Чукът.
– Седем години! – изненадано каза новият. – А излизал ли си навън през цялото това време? – попита притеснено той.
– Да, даже днес, когато закука кукувичката в часовника 12 пъти, трябва да ме изведат за годишното ми измиване и полиране. Много влага има тук. Аз скоро не съм набивал никого по кратуната, ама някога… Някога как го можех! Моят човек ме вземаше със себе си на работа. Там по цял ден му бях в ръката, а сега съм тук в килера с всички останали.
– Бил си използван и полезен? – каза изненадано Пилата. – Никога не съм знаел за тази история. Защо чак сега я разбирам?
– Пила, как да ти разкажа нещо, което ти няма да разбереш? – каза снизходително Чукът. – Та ти още не си изкаран от кутията си! Касовият ти бон стои до теб и вече избледня. Как да започна да ти разказвам за неща, които няма как да разбереш?
– Разбирам… – каза тъжно Пилата. – Някой ден ще дойде за мен, знам аз. Ще дойде – продължи бавно и почти разплакано той.
– Хей, младеж! – изведнъж каза бодро Пилата. – Няма да се отказваш. Виж се, ти даже си изкаран от кутията. Вярвам в твоето бъдеще!
– Благодаря ти… – несигурно промълви Фотото.
– Тихо! – каза Клещата. – Идват.
Лампата светна. Чу се гласът на дете:
– Тате, тате, хайде, кога ще ме снимаш? Моля теее!
– Добре миличка, само да си взема фотоапарата от килера – каза таткото.
Той светна лампата и погледна претрупания с вещи килер. Имаше отвертки, ключове, разглобени велосипеди, винтове по земята. На втория рафт обаче, най-отпред, стоеше един горд Фотоапарат.
– Ето го, готова ли си да те снимам?
– Чао, Фото! Успех! – казаха всички обитатели на килера в един глас.
Таткото излезе, затвори вратата на килера и изгаси лампата.
– Чук, той няма да се върне, нали? – попита Клещата. Но Чукът не отговори. Той стоеше и чакаше да чуе кукувичката да удари още 4 пъти.
– За първи път ли сте тук? – попита рецепционистката.
– Да, малко ми е притеснено – отговори Идеята.
– Не се тревожете, няма страшно! Просто бъдете себе си.
Идеята влезе в една бяла стая, в която имаше два стола. Седна на единия и зачака. След момент на стола срещу нея се материализира човешка фигура. Това беше интервюиращият.
– Здравейте! – каза приветливо и меко той.
– Здравейте – отговори идеята. – Да започвам, а?
– Когато сте готова – спокойно отговори домакинът.
Идеята вдиша дълбоко. Изправи се и магически до нея се появи една черна дъска, а в ръката ѝ – тебешир. И започна.
– Както знаете, аз кандидатствам за позиция ръководител отдел „Инвестиции за забогатяване“. Доколкото разбрах, позицията е свободна, тъй като предшественикът ми не е работел добре с колегите си от отделите „Търпение“ и „Целеустременост“. А и не си е спазвал тарифата за „удари в минута“ към отдел „Сърдечно-съдова система“. Гадна работа. Знам. А сега, преди да ме нахокате, че коментирам минали събития, за които дори не трябва да знам, моля, нека да обясня. С предишния ви ръководител отдел работим от години по различни проекти. Аз много добре знам слабите му страни, тъй като и на други места се е налагало да разчиствам след него. Неприятно ми е, че се е наложило да бъде изгонен отново, но сега аз съм тук и ще заема гордо неговото място. Ето и моето предложение:
Ще работя системно с отдел „Подсъзнание“. Ще прочета всичко, което шефът желае, и ще си сътруднича с отдел „Мечти и бъдеще“, за да изградим максимално плавен план за постигането им.
Ще спирам всички мисли и информация, които се класифицират като „Бързи пари“, и без да вдигам голям шум, ще ги изпращам обратно.
С отдел „Рискови ситуации“ ще изградим план за създаване на паричен буфер за поне шест месеца. Но ще говоря с ръководител отдел „Търпение“, за да постигнем това с финес.
Ще работя усърдно с отдел „Жлези с вътрешна секреция“, за да не получавате резки сърцебиения като предишните пъти. Чух, че се е случвало шефът да има пулс 150 в продължение на часове. Дори ръководителят на отдел „Сънища“ не е могъл да помогне… При мен това няма да се случи!
С отдел „Здравомислие“ ще открием най-подходящите материали, за да подсигурим правилното инвестиране.
С отдели „Меки умения“ и „Интелект“ ще изградим оптималната програма, за да може шефът да продължи експоненциалното си развитие.
А с отдел „Емоции“ ще капсулираме всички тези процеси, за да може отдел „Личен и социален живот“ да си върши работата на спокойствие.
Благодаря ви за вниманието! – Идеята бодро и рязко завърши презентацията си.
В този момент домакинът изчезна, столовете и дъската се дематериализираха, а стаята се превърна в контролна зала с много монитори.
Идеята разбра, че е била наета.
Хвана лист и химикал и започна да разчертава плана към успеха.
